Заповеди за прекратяване на трудов договор по инициатива на работодателя — Acpanel.net

Заповеди за прекратяване на трудов договор по инициатива на работодателя

  1. Заповед за прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие по чл. 325, т.1 от КТ

По силата на тази заповед трудовият договор следва да бъде прекратен без наличието на писмено предизвестие по взаимно съгласие от двете страни. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми за съгласието си другата страна в 7- дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието.

Няма законово изискване приемането или отхвърлянето на предложението да бъде в писмена форма, но с оглед защита срещу евентуални бъдещи претенции е най- удачно да се изисква, отговорът да бъде също в писмена форма. Не е необходимо работодателят да издава отделен документ, с който приема или отхвърля направеното му предложение. Достатъчно е да разолира полученото предложение с “Да” или “Не”. В случаите когато работодателят е отправил предложението, то най- удачно е в него да се посочи, че отговорът се иска в писмена форма. В този случай служителят трябва да отговори в писмена форма.

След като е налице отправено писмено предложение, което е прието в 7 дневен срок, се издава заповед за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие.

  1. Заповед за прекратяване на срочни трудови договори

Различните срочни трудови договори се прекратяват на различни основания:

  • изтичане на срока

  • завършване на работата

  • завръщане на замествания

  • спечелване на конкурс

За прекратяване на срочен трудов договор не се изисква предизвестие, тъй като служителят знае кога ще бъде прекратен договора още от подписването му.

  1. Заповед за прекратяване на трудов договор в изпитателен срок

Съгласно чл. 70 от Кодекса на труда страните по един трудов договор имат правото да определят изпитателен срок преди окончателното сключване на трудов договор.

Изпитателният срок дава право на работодателят да провери дали служителят е подходящ да изпълнява възложените му задължения. Резултатът от тази проверка може да бъде сключването на окончателен трудов договор или прекратяването на изпитателния договор. Работодателят, в чиято полза е сключен изпитателния договор, може да го прекрати преди да е изтекъл срока на изпитване, като от това не следват никакви санкции за него. Това може да стане по всяко време на изпитателния договор без предварително уведомяване на служителя в изпитателен срок.

Важно е, че при прекратяване на трудов договор, преди да е изтекъл изпитателния срок, служителят не се ползва от защита срещу уволнение.

Причината за прекратяване на договора няма никакво значение. Прекратяването на трудов договор в рамките на изпитателен срок не подлежи на съдебен контрол, тъй като преценката дали служителят се справя с възложените му задачи или не, принадлежи на работодателя.

  1. Заповед за прекратяване на трудов договор срещу обезщетение по чл. 331 от КТ

За да се прекрати договор на това основание е необходимо да са налице уговорено обезщетение и взаимно съгласие.

Прекратяването на трудов договор срещу уговорено обезщетение става след постигането на взаимно съгласие между работодателя и служителя, но това съгласие е предхождано от редица действия, спазването на които гарантира законността на прекратяването.

Инициативата за прекратяване на трудов договор е представена единствено от работодателя. Той е напълно освободен в преценката си кога и при какви условия да предложи прекратяване на трудов договор по чл. 331 от КТ. Единственото условие е работодателят пръв да изрази желанието си за това и да го направи в писмена форма. В предложението задължително се посочват размерът на обезщетението и срокът на валидност. Възможно е, вследствие на предложението на работодателя, служителят да поиска по- високо обезщетение от предложеното му. Този процес може да продължи докато се стигне до споразумение. След постигане на съгласие работодателят прекратява трудовия договор.

Работодателят е длъжен да изплати уговореното обезщетение в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор. В случай че работодателят не изпълни това си задължение, или го изпълни частично, се счита, че трудовото правоотношение никога не е било прекратявано и работодателят е длъжен да допусне служителя до определената му работа.

Подобни статии:



Вашият коментар