Основни елементи на трудовия договор

За да възникне трудово правоотношение е необходимо да е налице определено основание, а именно – трудов договор. Трудовият договор създава насрещни права и задължения както за работника, така и за работодателя.

Съдържанието на трудовия договор може да се раздели най- общо на две части. Те са необходимо и допълнително съдържание.

Необходимо съдържание на трудовия договор.

То е задължително по закон и е установено в Кодекса на труда. За да възникне трудов договор, работодателят и служителят трябва да са съгласни със задължителните елементи от договора. Тези елементи са следните:

1. Данни на работодателя – юридическo лице или едноличен търговец – име на фирмата, седалище и адрес на управление, ЕИК, името на лицето или лицата, които го представляват, единен граждански номер или личен номер – за чужденец;

2. Данни на служителя – име, постоянен адрес, ЕГН, вид и степен на притежаваното образование;

3. Място на работа – това са териториалните граници, където служителят ще предоставя работната си сила. За място на работа се смята седалището на фирмата, с което служителят е сключил трудов договор, ако не е уговорено друго или не следва от характера на работата;

4. Работно място – отдел, сектор, цех или друго обособно място, където служителят ще изпълнява трудовата си функция;

5. Наименованието на длъжността – съобразно длъжностното щатно разписание на характера на работа – това е трудовата функция на служителя, която се определя от предмета на дейност, извършвана от служителя и най- често в трудовия договор се посочва, че характерът на работа е определен съобразно длъжностната характеристика;

6. Дата на сключване на договора и началото на неговото изпълнение – тези две дати могат да бъдат различни, служителят има право да се яви, за да започне изпълнение на трудовите си функции в 7 дневен срок от получаване на екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението до НОИ за сключване на съответния договор;

7. Времетраене на трудовия договор – безсрочен трудов договор или за определен срок. В случай че договорът е срочен, се посочва и съответния срок – конкретна дата или съответно до завършване на определена работа, до завръщане на заместван служител или до провеждане и спечелване на конкурс;

8. Размерът на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски -когато на служителя се полага повече от един вид платен годишен отпуск, в договора се изписват поотделно дните отпуск спрямо вида им. В тези случаи не се допуска сумиране на дните от различни отпуски и общото изписване на сбора им в трудовия договор;

9. Срок на предизвестие – срокът на предизвестие трябва да бъде еднакъв за двете страни по трудовия договор и зависи от неговия вид:

- безсрочен – 30 дни, доколкото страните не са договорили по- дълъг срок, но не повече от 3 месеца.

- срочен – 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора

- за допълнителен труд – 15 дни

Ако не е посочен краен срок, се счита, че е уговорен минималният по закон срок за предизвестие;

10. Основното и останалите допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане – основното и допълнителното възнаграждение трябва да бъдат описани поотделно:

- основно възнаграждение за длъжността, изписано цифром и словом

- допълнително възнаграждение за прослужено време

- други допълнителни възнаграждения, ако такива се дължат – в левове и проценти, в зависимост от характера на плащане;

11. Продължителност на работния ден или седмица – съобразно договореното.

Допълнително съдържание на трудовия договор:

С трудовия договор могат да се уговорят и други условия, свързани с предоставянето на неработната сила, които не са уредени с повелителните разпоредби на закона, както и условия, които са по- благоприятни за служителя от установените с колективния трудов договор. Уговореното не трябва да противоречи на задължителните законови разпоредби.

Трудовият договор задължително се сключва в писмена форма. Той се сключва в момента на постигане на съгласие между служителя и работодателя. Това съгласие се изразява в подписването на договора от двете страни. Договорът се подписва в два екземпляра, по един за всяка страна по него. Екземплярът, който остава за работодателя, се съхранява в трудовото досие на служителя. Кодексът на труда дава възможност трудовия договор да бъде сключен за неопределено време или за определен срок. Важно е да се реши какви договори ще се сключат с новопостъпилите служители и точно да се запише основанието от Кодекса на труда за сключването на договора и неговото времетраене. Ако в трудовия договор не е уговорено друго, счита се, че той е сключен за неопределено време.

Подобни статии:



Вашият коментар