Как ще се осигуряваме през 2017 г.

Как ще се осигуряваме през 2017 г.

Социалното министерство публикува проекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2017 г. В преходните и заключителните разпоредби са предвидени промени в Кодекса за социалното осигуряване и Кодекса на труда.

В проекта на БДОО за 2017 г. са заложени следните политики по приходите:

1.   Увеличава се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” с един процентен пункт – 18,8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г., при съотношение – 10,46 за сметка на работодателя и 8,34 за сметка на работника и 13,8 на сто за лицата родени след 31 декември 1959 г., съответно при съотношение 7,66/6,14.

2.   Увеличава се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ с 20 процентни пункта – 60,8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г., и 55,8 на сто за лицата родени след 31 декември 1959 г.

3.   Не се предвижда промяна на съотношенията между работодател и работник за останалите осигурителни рискове, като те остават съответно 60 към 40 на сто. За 2017 г. техните размери са, както следва:
фонд „Общо заболяване и майчинство” – 3,5 на сто;
фонд „Безработица” – 1,0 на сто;
фонд „Трудова злополука и професионална болест”- диференцирано от 0,4 до 1,1 на сто за сметка на работодателя.

4.   Предложените в Проекта на ЗБДОО минимални осигурителни доходи по основните икономически дейности и групи професии нарастват средно с 2,6% за 2017 г. в сравнение с 2016 г. с ефект върху приходите от около 24,3 млн. лв. увеличение. За 2017 г. не са договорени минималните осигурителни доходи, а са запазени нивата от 2016 г. Средното увеличение се дължи на новия размер на минималната работна заплата – 460 лв., заложена в основните параметри на проекта на държавния бюджет за 2017 г.

5.   Увеличава се диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход за 2015 г., съответно на 460 лв., 500 лв., 550 лв. и  600 лв.;

6.   Запазва се минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители – 300 лв.;

7.   Запазва се размерът на максималния осигурителен доход за всички осигурени  лица – 2 600 лв.;

8.   За 2017 г. не се правят вноски за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Максималният размер на гарантираните вземания е 1 200 лв.

В проекта са заложени следните политики по разходите:

1. Повишават се изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за всички категории труд;

2. От 1 януари 2017 г. процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула се увеличава от 1,1 на 1,126 с процент, определен по правилото на чл. 100 от КСО (2,4 на сто);

3. От 1 юли 2017 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година не се осъвременяват по чл. 100 на КСО, а се преизчисляват с новия процент за всяка година осигурителен стаж – 1,126;

4. Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и социалната пенсия за старост се увеличават от 1 юли 2017 г. с 2,4 на сто (чл. 100 на КСО);

5. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии (за новоотпуснати и състояние) се запазва в размер на 35 на сто от максималния осигурителен доход – 910 лв.;

6. Запазва се минималният дневен размер на обезщетението за безработица – 7,20 лв. и ограничението му на ниво от 60 на сто от осигурителния доход на лицето преди загубата на работа;

7. Запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при временна неработоспособност – 18 календарни месеца, при безработица и бременност и раждане – 24 календарни месеца;

8. Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал.5 на КСО – за първите три работни дни се изплаща 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение от осигурителя, а от четвъртия ден на настъпване на неработоспособността се изплаща парично обезщетение от ДОО;

9. Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане от 410 дни;

10. Запазва се размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст на 340 лв.;

11. Запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице на 540 лв.

При планиране на средствата за пенсии в проектобюджета на ДОО за 2017 г. са взети предвид законодателните промени, приети със Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ДВ бр. 61 от 11 август 2015 г.):

•   по чл. 68, ал. 1-2 на КСО – През 2017 г. необходимите условия за пенсиониране за трета категория труд са 61 години навършена възраст и 35 години и    4 месеца осигурителен стаж за жените и 64 години навършена възраст и 38 години и     4 месеца осигурителен стаж за мъжете;

•   чл. 68, ал. 3 на КСО – През 2017 г. необходимата възраст за пенсиониране при непълен стаж е 66 години;

•   чл. 69, ал.1, 2, 3, 5, 5а и 6 на КСО – През 2017 г. необходимите условия за пенсиониране за лицата от сектор „Отбрана и сигурност” са 53 години навършена възраст и 27 години осигурителен стаж и за двата пола;

•   чл. 69б (стар § 4 от ПЗР на КСО) – продължава отпускането на пенсии от ДОО за ранно пенсиониране на лицата, работили при условията на първа и втора категория труд, които не отговарят на условията за пенсиониране от професионален пенсионен фонд по чл. 168 на КСО или са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО. За 2017 г. условията за пенсиониране за лицата, работили при условията на първа и втора категория труд, са както следва:
-   работа 10 г. при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд;
-   навършена възраст 48 г. 4 м. за жените и 53 г. за мъжете, работещи при условията на първа категория труд и 53 г. 4 м. за жените и 58 г. за мъжете, работещи при условията на втора категория труд.
-   сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете.

По отношение на размерите на пенсиите за 2017 г:

1. От 1 януари 2017 г. се увеличава тежестта на една година осигурителен стаж в пенсионната формула с процент, равен или по-голям от процента определен по правилото на чл. 100 на КСО. Според чл. 70, ал. 1 от КСО процентът за всяка година осигурителен стаж се определя ежегодно със Закона за бюджета на ДОО за съответната година. За 2017 г. процентът по чл. 100 от КСО е 2,4 на сто (-1% прогнозна стойност на хармонизирания индекс на потребителските цени и 5,8% – прогнозно нарастване на средния осигурителен доход за 2016 г.), а тежестта на една година осигурителен стаж се увеличава от 1,1 на 1,126 на сто. Новата стойност на тежестта на една година осигурителен стаж ще се прилага при изчисляването на размерите на новоотпуснатите пенсии от 1 януари 2017 г. От 1 юли 2017 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се преизчисляват с новата тежест, а не се осъвременяват по чл. 100 от КСО.

2. От 1 юли 2017 г. минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се увеличава от 161,38 на 165,25 лв. (увеличение с 2,4 на сто);

3. От 1 юли 2017 г. социалната пенсия за старост се увеличава от 118,14 на 120,98 лв. (увеличение с 2,4 на сто);

4. За 2017 г. максималният размер на получаваните една и повече пенсии остава 910,00 лв., поради запазване на размера на максималния осигурителен доход.
Посочените параметри и политики в областта на пенсиите оказват влияние върху броя на пенсионерите и размерите на пенсиите, които определят разходите за пенсии за 2017 г. Средният брой на пенсионерите за 2017 г. се очаква да намалее до около 2 179,9 хиляди. По-ниският брой на пенсионерите се обуславя от плавното увеличение на пенсионната възраст и осигурителен стаж за всички категории труд.
Средният размер на пенсията на един пенсионер през 2017 г. се предвижда да достигне 341,57 лв., при очакван среден размер за 2016 г. – 331,47 лв., т.е. нарастване с 3,0 на сто. Очаква се положителен реален ръст на пенсиите от 1,5 на сто през 2017 г., при прогнозирана стойност на средногодишната хармонизирана инфлация за 2017 г. от 1,5 на сто.

Изменения в КСО и КТ

С § 3 от преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлагат изменения и допълнения в част първа “Държавно обществено осигуряване” на Кодекса за социално осигуряване (КСО), свързани с изпълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване, както и някои промени, свързани с прецизиране на разпоредби относно правата на осигурените лица и редакционни промени.

Прецизира се разпоредбата на чл. 4, ал. 1, като от обхвата на т. 1 се изключват лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), тъй като тяхното осигуряване е уредено в чл. 4, ал. 10 от КСО, а в кръга на осигурените по т. 7 лица се включват управителите на клонове на чуждестранни юридически лица.

В изпълнение на т. 3 от Решение № 411 на Министерския съвет от 19 май 2016 г., правна мярка 62 („За отпадане на необходимостта от изготвяне на удостоверения за пенсиониране – УП-2 и УП-3), се предлага промяна в разпоредбата на чл. 5, ал. 7 от КСО, регламентираща задължение за осигурителите да издават удостоверителни документи за осигурителен стаж и осигурителен доход. Предлага се, считано от 1 януари 2018 г., осигурителите да издават по искане на осигуреното лице документи за осигурителен стаж и доход само за периоди преди 2000 г.

С промените в чл. 6, ал. 11 се цели прецизиране поредността на доходите, върху които се дължат осигурителни вноски в случаите, в които лицата са осигурени на повече от едно основание, като се добавят и доходите от обезщетения, изплащани въз основа на Кодекса на труда и други специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски. Предлага се върху социалните разходи да се дължат осигурителни вноски за всички фондове на ДОО.

Изрично се регламентира начинът за определяне на минималния осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време и зачитането на осигурителен стаж за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3.

Предвижда се за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица да се зачита времето, за което са внесени дължимите авансови осигурителни вноски, без да се следи внасянето на окончателни осигурителни вноски. Осигурителните права и размерът на осигурителните плащания на самоосигуряващите се лица се съобразяват с действителния им принос в осигуряването. В тази връзка се променя определението за „осигурено лице”, съдържащо се в § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби, с допълнение в чл. 70, ал. 3 се установява, че при определяне на индивидуалния коефициент за пенсия на самоосигуряващите се лица се взема предвид дохода, върху който са внесени осигурителни вноски, а в чл. 114, ал. 2, т. 2 се предвижда възстановяване на добросъвестно получени суми за пенсия, когато след изплащането им се представят нови документи или данни, имащи значение за определяне правото и размера. Предложенията за промените са във връзка с това, че не всички самоосигуряващи се лица са задължени да подават годишна данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и да определят окончателен размер на осигурителния доход. Законовите разпоредби се привеждат в съответствие и с установилата се в последните години трайна съдебна практика.

Установява се, че правото на помощ при смърт на съпруга, децата и родителите на самоосигуряващо се лице се поражда при внесени осигурителни вноски за последния месец преди смъртта на лицето, за който е изтекъл законоустановеният срок за внасянето им. Понастоящем аналогична разпоредба се съдържа в чл. 38, ал. 4 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, но тъй като е свързана с осигурителни права, следва да намери своята регламентация в КСО.

Промяната в чл. 20, ал. 2 е прецизираща, като от текста отпада фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност”, тъй като приходите по този фонд не се формират от осигурителни вноски.

Предвижда се всяка календарна година НОИ да уведомява лицата, на които не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и които навършват възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО през следващата календарна година за условията, при които могат да се пенсионират. Целта е да бъдат стимулирани лицата в предпенсионна възраст своевременно, преди подаване на заявление за отпускане на пенсия, да се уверят, че данните за осигурителния им стаж и доход в информационната система на НОИ са коректни, съответно да предприемат необходимите действия за снабдяване с документи за осигурителен стаж и доход за периоди, за които липсват данни в електронните регистри.

С оглед отпадане необходимостта от представяне на документи за осигурителен стаж от безработните лица, се предлага промяна в продължителността на осигурителния стаж, от който зависи срокът за изплащане на паричните обезщетения за безработица, така че да бъде обхванат единствено осигурителният принос на лицата във фонд „Безработица” на ДОО след 2001 г. Това ще намали административната тежест за безработните лица, като продължителността на осигурителния им стаж ще се определя единствено по данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с които НОИ разполага и които за периоди след 2001 г. са с висока степен на надеждност и пълнота.

Предлаганите промени в чл. 54б, 54д и чл. 54е са с оглед прецизирането на посочените разпоредби. Със замяната на изчерпателно изброените текстове от различни закони, уреждащи изплащането на обезщетение за оставане без работа с по-общия израз „обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, определено съгласно нормативен акт” ще се елиминира възможността за стеснително тълкуване на нормата и ще се гарантира еднаквото приложение на закона по отношение на всички категории осигурени лица.

Промяната в чл. 54м цели прецизиране на разпоредбата, както и регламентиране възстановяването от лицата на изплатените им в по-висок от дължимия размер парични обезщетения, с изключение на случаите, в които е налице основание за ангажиране имуществената отговорност на осигурителя за причинена щета на ДОО от неправилно подадени данни за изплащане на паричното обезщетение и/или удостоверяване на осигурителен стаж и доход.

Предлаганите промени в чл. 59 и 60 са свързани с прецизиране на текстовете и удължаване на срока за произнасяне с разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова от 7- на 14-дневен.

Изменението на наименованието на чл. 69 произтича от извършената с § 221 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 62 от 9 август 2016 г.) промяна, по силата на която следователите и младши следователите са изключени от лицата по ал. 2 на посочената разпоредба. Предвид това, че правото на пенсия не се погасява по давност и с оглед необходимостта от наличие на изрично основание, на което да се отпускат  пенсии на лица, които като следователи и младши следователи са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69, ал. 2 от КСО, се предлага създаване на преходна разпоредба, която да регламентира възможността за упражняване на придобито право на пенсия преди влизане в сила на изменението на чл. 69, ал. 2 от КСО по досегашния ред.

Предлаганите промени в чл. 70, ал. 1 изр. 2 и 3 целят прецизиране на текстовете с оглед избягване на неточни тълкувания. В тази връзка се предлага и прецизиране на допълнителната разпоредба на §1, ал.1,т. 4а която дефинира понятието „индекс на потребителските цени”.

Допълнението в чл. 82, ал. 1 цели изрично уреждане на правата на лицата, които полагат стаж след дипломирането си. С оглед избягване на противоречиво тълкуване изрично се посочва, че лицата, полагащи стаж след дипломиране, не се считат за учащи. Правото на родителите на наследствена пенсия от децата им се обвързва с това те да не получават лична пенсия. Тези текстове към момента се съдържат в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

Предлага се срокът по чл. 94, ал. 1 от КСО, в който лицето може да упражни правото си на пенсия, без да пропусне получаването на плащане от датата на придобиване на правото, да бъде намален от 6- на 2-месечен. Това ще намали тежестта по администриране на пенсиите и наред с предварителното уведомяване от НОИ по предлаганата нова т. 13 на чл. 33, ал. 5, ще е още един стимул за лицата, придобили право на пенсия, своевременното да го упражнят. В тази връзка се създава и преходна разпоредба, по силата на която пенсиите на лицата, придобили право до 31 декември 2016 г., да се отпускат от датата на придобиване на правото, при подадено заявление в 6-месечен срок от тази дата.

Промяната в чл. 98 е редакционна, доколкото се избягва дублирането на текстове, уреждащи една и съща материя. Всички индивидуални административни актове, издавани от органите на НОИ, подлежат на обжалване по реда на чл. 117 и това е регламентирано в посочената разпоредба. Предлага се поредността, в която се събират вземанията при наложени запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не само върху пенсии, а върху всякакви плащания от ДОО, да се регламентира в чл. 114а, озаглавен „Удръжки от паричните обезщетения, помощите и пенсиите”.

Предлага се основанията, на които може да бъде изменено или отменено влязло в сила пенсионно разпореждане, установени в чл. 99, ал. 1, т. 1 – 6, да бъдат разделени в две групи, като пенсионерът да инициира възобновяване на производството при представяне на доказателства за гражданско състояние, осигурителен стаж и доход. Предвид това, че представянето на осигурителен стаж и доход, придобит след пенсионирането е основание за преизчисляване на пенсията по чл. 102, ал. 1 КСО, изрично се установява, че става въпрос за осигурителен стаж и осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, като тази възможност не може да се използва за преодоляване ограничението да се иска преизчисляване на пенсията от осигурителен доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997 г. само в рамките на 1 година от влизане в сила на разпореждането за отпускане на пенсия. На останалите основания, които най-общо се свеждат до престъпно поведение, неправилно отпусната или отказана пенсия, преразглеждането ще става само по инициатива на административния орган. По този начин специалният ред за изменение или отмяна на влязло в сила пенсионно разпореждане, установен в КСО, ще се доближи до общия ред на възобновяване на административните производства, установен в чл. 99 от Административнопроцесуал ния кодекс.

С оглед намаляване на административната тежест, се предлага промяна в режима за преизчисляване на пенсиите за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност въз основа на придобит след пенсионирането осигурителен стаж и доход, по искане на пенсионера, свързана с ограничението това да става не повече от веднъж в рамките на една календарна година.

Предлаганото допълнение в чл. 104 е с цел превенция на преустановяване на случаи, в които се установяват със свидетелски показания условия на труд, заобикаляйки изричната забрана за установяване на категория труд със свидетелски показания. В тази връзка се предлага въвеждане начало на писмени доказателства при установяването на условия на труд и заемана длъжност, по аналогия с това, установено в Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Предлага се нова редакция на чл. 108 с оглед прецизиране на наименованието и на самите правомощия, регламентирани в ал.1. Създава се изрично основание за издаването на Инструкция за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ.

Промяната в чл. 110 е свързана с отпадане задължителността на поканата за доброволно изпълнение при пристъпването към събиране на публични вземания.

Вземанията на НОИ, произтичащи от неоснователно изплатени суми за осигурителни плащания в голямата си част се събират чрез прихващане от дължими от ДОО парични обезщетения и пенсии. Режимът на удръжките от пенсии при това прихващане понастоящем е уреден в чл. 85 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, като позволява от пенсии с размер под минималната работна заплата (МРЗ) за страната да се удържа 1/6 част, а по отношение пенсиите с размер над МРЗ се прилагат размерите на удръжки, установени в чл. 446 от Гражданския процесуален кодекс. Прилагането на това правило, съобразено с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на Върховният касационен съд, поставя в най-неблагоприятно положение пенсионерите с най-ниски доходи. В тази връзка размерът на удръжките от пенсии, които се правят за събиране на неоснователно извършени осигурителни плащания, се регламентира в КСО, като се предлага едно по-справедливо решение.

Част от предлаганите промени в чл. 117, 118 и 118а целят прецизиране на посочените текстове. Извън това, в съответствие с правилото на чл. 81, ал. 2 от Административнопроцесуал ния кодекс, изрично се регламентира възможността съдържанието на документ за осигурителен стаж и осигурителен доход, издаден от органите на НОИ, да бъде оспорен по административен ред – пред ръководителя на териториалното поделение на НОИ, но не и по съдебен ред. Предлага се съкращаване на срока за обжалване на пенсионни разпореждания, в т.ч. и за пенсии, отпуснати по международни договори за лица с постоянен адрес в чужбина, от 2-, съответно 3-, на едномесечен. В тази връзка с преходна разпоредба се въвежда възможност разпореждания за пенсии, връчени до края на 2016 г. да бъдат обжалвани в прилаганите до 31.12.2016 г. срокове.

С оглед избягване на неточни тълкувания, се предлага дефиниране в ДР на понятията „упражняване на правото на обезщетение за безработица” и „детски заведения на пълна държавна издръжка”.

В съответствие с най-новите тенденции в социалната политика на Европейския съюз, която насърчава държавите членки да предприемат необходимите действия за осигуряване на равни възможности за мъжете и жените и възможности за по-добро съчетаване на професионалния и семеен живот като средство за решаване на демографските проблеми, се предлагат промени, свързани с възможностите за ползване на отпуск и получаване на обезщетение от държавното обществено осигуряване от родителите (осиновителите) и лицата, при които е настанено дете по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето (близки и роднини или в приемно семейство).

С промени в КСО и Кодекса на труда (КТ) се регламентира правото на отпуск и правото на парично обезщетение на лицата, при които се настаняват по реда на чл. 26 от ЗЗД деца под 1-годишна възраст. В тези случаи биологичната майка не може да ползва отпуск и парично обезщетение при бременност и раждане.

Създава се възможност за осиновителя на дете до 5-годишна възраст при условията на пълно осиновяване, ако се намира в брак или живее в едно домакинство с осиновителката, да ползва 15-дневен отпуск от деня на предаване на детето за осиновяване. В случай, че е осигурен за общо заболяване и майчинство и отговаря на условията по чл. 50, ал. 6 от КСО, при ползването на този отпуск той ще получава парично обезщетение от държавното обществено осигуряване.

Съгласно действащата разпоредба на чл. 163, ал. 8 от КТ със съгласието на майката (осиновителката) след навършване на 6-месечна възраст на детето само бащата (осиновителят) може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 дни. Предлага се разпоредбата да бъде допълнена, и ако бащата е неизвестен, отпускът да може да се ползва от един от родителите на майката. Когато бащата (осиновителят) е починал, отпускът ще може да се ползва от един от родителите на майката (осиновителката) или на бащата (осиновителя).

Урежда се и правото на работничката или служителката, която сама е осиновила дете, да може след навършване на 6-месечна възраст на детето да даде съгласието си отпускът за остатъка до 410 дни да се ползва от един от нейните родители.

В случаите, когато дете е настанено по реда на чл. 26 от ЗЗД при съпрузи, се предвижда възможност след навършване на 6-месечна възраст на детето, работничката и служителката да може да даде съгласието си отпускът за остатъка до 410 дни да се ползва от нейния съпруг.

Предлага се всички лица, които след 6-месечна възраст на детето имат право вместо майката (осиновителката) или вместо работничката или служителката (в случай на настаняване на дете при съпрузи), да ползват отпуск до навършване на 1-годишна възраст на детето, да имат право и на обезщетение при условията и в размерите, определени в Кодекса за социално осигуряване.

Създава се възможност за майките (осиновителките), които имат право да ползват отпуска при бременност и раждане до навършване на едногодишна възраст на детето, но не го използват, а се върнат на работа, да получат обезщетение от държавното обществено осигуряване в размер 50 на сто от полагащото се обезщетение при бременност и раждане. Тази възможност се предоставя на бащите (осиновителите) или настойниците, когато майката (осиновителката) е починала, лишена е от родителски права или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата (осиновителя), а ако той е починал – на настойника.

Разширява се обхватът на разпоредбата на чл. 167 от КТ, като:
- в кръга на лицата, които имат право да ползват отпуск при смърт или тежко заболяване на майката (осиновителката) се включват и осиновителите на дете от 2- до 5-годишна възраст. Към настоящия момент съгласно действащата разпоредба чл. 167, ал. 1 само когато майка (осиновителка) на дете до 2-годишна възраст почине или заболее тежко, поради което не може да се грижи за детето, съответната част от отпуските за раждане, при осиновяване и за отглеждане на малко дете се ползват от бащата (осиновителя);
- при тежко заболяване на майката (осиновителката) на дете до 2-годишна възраст или на осиновителката на дете от 2- до 5-годишна възраст, когато бащата (осиновителят) е починал, съответната част от отпуските за раждане, при осиновяване и за отглеждане на малко дете, могат да се ползват от един от родителите на майката (осиновителката) или на бащата (осиновителя);
- при тежко заболяване или смърт на майката на дете до 2-годишна възраст, чийто баща е неизвестен, съответната част от отпуските за раждане и за отглеждане на малко дете, могат да се ползват от един от нейните родители;
- при тежко заболяване или смърт на работничка или служителка, която сама е осиновила дете до 5-годишна възраст, съответната част от отпуските за раждане, при осиновяване и за отглеждане на малко дете, могат да се ползват от един от нейните родители.

Предлаганите допълнения в чл. 167 КТ са необходими, тъй като към настоящия момент в случаите, когато майка (осиновителка) е заболяла тежко или е починала, ползването на отпуска от баба или дядо на детето е обвързано със съгласието на бащата (осиновителя).

Поради необходимостта от промени в два подзаконови нормативни акта – Наредбата за работното време, почивките и  отпуските и Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО), утвърждаване на нови функционални изисквания, структура и формат на данните на програмните продукти, използвани за представяне на данните за изплащане на паричните обезщетения в НОИ от осигурителите и самоосигуряващите се лица по електронен път,  е предвидено влизане в сила на тези разпоредби от 1 юни 2017 г.

С § 5 от преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлага допълнение в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, с което се създава основание за спиране на производството по издаване на разпореждане за изплащане на гарантирано вземания в случаите, когато не могат да бъдат събрани необходимите доказателства за преценка правото и определяне размера на гарантираното вземане.

Предлаганата промяна в чл. 27 от ЗГВРСНР е свързана с отпадане превеждането на дължимите осигурителни и здравноосигурителни вноски от НОИ при изплащане на гарантираните вземания, предвид това, че същите се включват в подлежащите на възстановяване суми от масата на несъстоятелността.

С § 6 от преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлага в чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето да се регламентира, че срокът за обжалване на болничните листове за НОИ тече от датата на постъпване на данните от тях в електронния регистър по чл. 33, ал. 5, т. 12 от КСО, но не по-рано от представяне на данните за изплащане на обезщетенията за временна неработоспособност, бременност и раждане, подавани от осигурителите и самоосигуряващите се лица по реда на Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.

Източник: kik info

Видео

Подобни статии:



Вашият коментар